Уроинфекцията може да протича без симптоми

Доц. Янев, има ли данни за предизвикателствата, които уроинфекциите представляват за здравната система?
Бих нарекъл уроинфекциите социален проблем. Защо? За съжаление за Европа няма достатъчно точни данни – нито за честотата им, нито за това какви средства се изразходват за лечението на инфекциите на пикочните пътища. В САЩ обаче такива данни съществуват и е направен съответният анализ. Там годишно има 7 млн. посещения при лекар заради уроинфекции, като най-често поводът е цистит. А за лечение на инфекциите на пикочните пътища са предназначени 15% от всички изписани антибиотици.

Калкулирани, разходите възлизат на сума от порядъка на 1 млрд. долара годишно. Като се прибавят хоспитализацията и допълнителната терапия на някои от пациентите, общо разходите надхвърлят 1,6 млрд. долара. Така че това е действително голям проблем за здравноосигурителните системи, като с пълна сила важи и за Европа – просто на нашия континент сега се правят тези анализи.

Може ли такава инфекция да протича, без човек да има симптоми?
Да, ние наричаме такава инфекция безсимптомна бактериурия, която може да е сигнификантна (показателна) - това е в зависимост от микробното число на микроорганизма, който предизвиква възпалителния процес. Но има разлика - тази безсимптомна бактериурия може да се наблюдава при здрав човек, но ако се наложи да се прави някаква операция, веднага трябва да се профилактира антибактериално, с медикамент. При бременните обаче тя задължително се профилактира със съответните, подходящи за това състояние, антибиотици. Хората трябва да са наясно, че най-честите причинители на уроинфекциите са чревните бактерии.

Вече всички са чували за Ешерихия коли – тя е причинителят при 70 до 95% от инфекциите на пикочните пътища, 5-10% се дължат на стафилококи. Бактериите достигат до пикочните пътища по три основни начина – по кръвен, по лимфен или по асцендентен път (възходящ, по уретрата). Последният е изключително често срещан. Затова при жените инфекциите на пикочните пътища са много по-разпространени - предпоставка са анатомичните особености, късата уретра. В тазовото дъно са събрани три тракта – уринарен, генитален и чревен. И може да си представим колко лесно в такава зона може да се стигне до замърсяване на уринарния тракт.

Ако инфекцията може да е скрита, как да се предпазим от нея или да бъде установена по-рано?
Основното е да се поддържа хигиена. Има и други рискови фактори и те са свързани с общото състояние и имунитета на организма, както и с локалния имунитет. Един упорит запек може да е предпоставка, неподдържането на добра хигиена... По принцип срив на общите защитни сили на организма, на локалния имунитет, анатомичните и физиологичните предпоставки се имат предвид като рискови фактори. Дори месечният цикъл може да бъде такъв рисков фактор, като се насложат и други неща.

Тук е ролята на редовните профилактични прегледи и изследвания. Задължително веднъж в годината се изследва обща урина - ако се види, че има масово бактерии, лекарят предписва микробиологично изследване. Това е свързано с профилактиката по принцип на всяко заболяване – веднъж в годината да се направи кръвна картина, изследване на урина, ехография и т.н. Трябва хората да са по-сериозни и отговорни към здравето си, да изискват и от личния си лекар. За съжаление българите са малко небрежни в това отношение.

Кога проблемът е вече хроничен?
Инфекциите са остри и хронични. Могат да бъдат неусложнени и усложнени. Неусложнените са, когато например на пръв поглед съвсем здрав човек изведнъж развива цистит с типичните оплаквания. Ако терапията не е адекватна и достатъчна, този цистит може да хронифицира. И се появяват вече и рецидивиращите уроинфекции и т.н. За хронифициране говорим, ако в рамките на година има 3-4 инцидента. Но може да има и реинфекция. Което означава, че циститът може да е излекуван, но да се появи отново с друг причинител.

Пикочните пътища стават „слабо място”.
Да, затова профилактиката е много важна. Топли обувки, топли дрехи около кръста, поддържането на много добра лична хигиена. Разбира се, билковите препарати имат място и като профилактика, и като лечение. Някои от билковите продукти на пазара имат действително лечебен ефект – т.е. в тях съответната билкова субстанция има терапевтична значимост.