Цитрусите да влизат в детското меню след третата година

Д-р Миглена Георгиева е детски гастроентеролог във варненската Университетска болница „Света Марина”. От дълги години работи в Клиниката по детска кардиология, нефрология, гастроентерология и хранене. Средно годишно в сектора се хоспитализират 500-600 малки пациенти и се правят над 1500 консулта.

Д-р Георгиева, какви са препоръките ви към младите майки по отношение на кърменето?
Кърменето трябва да продължи поне през първата година на детето, а по възможност и през втората. Това е хранене не само с биологична, но и със социална функция. През 60-те и 70-те години, когато жените започнаха да се еманципират и на пазара излязоха адаптираните млека, кърменето остана на заден план.

Ако през 40-те кърмеха 40-50% от майките, то през 70-те тези проценти спаднаха до 10-15. В последните 10 години обаче, все по-често се поставя въпросът за изключителното кърмене до 6-ия месец.

Т.е. на бебето не се дава абсолютно нищо друго освен майчино мляко. В скандинавските страни тази препоръка се изпълнява от 62% от жените, а у нас този дял е много, много по-малък. Целта е да достигнем поне 50 на сто, но това изисква усилията както на лекарите, така на семейството и на цялото общество.

Как влияе храненето с адаптирани млека?
При хранене с адаптирани млека, колкото и да са добри, децата по-често заболяват от инфекции на горните и долните дихателни пътища, от алергии, дерматит, хранителни алергии, ентероколити, бронхиална астма, екземи, чести рецидивиращи отити, рахит, анемии, наднормено тегло.

Тези болести засягат децата между 1 и 3 години. На по-късен етап от развитието си те развиват болестно затлъстяване, метаболитен синдром, проблеми на сърдечно-съдовата система, диабет, чиито корени са именно в неправилното хранене до първата година.

Ето защо обществото трябва да осъзнае, че кърменето е изключително полезно за бебето и трябва да бъде стимулирано. Но то носи своите положителни страни и за майката. Кърмилата жена боледува по-рядко от рак на яйчниците и на гърдата, по-бързо възстановява теглото си и по-лесно се адаптира към обществото след раждането. Най-важното, разбира се, е, че правилното хранене оформя базата, върху която стъпва здравето на малкия човек.

Защо по време на кърменето до шестия месец не бива да се дават никакви други храни или течности?

Природата така е устроила човека, че през първите 6 месеца той да има нужда единствено от мляко. Даването на други храни и сокове може да доведе до гореспоменатите заболявания.

Но най-голямото ни притеснение е хранителната алергия, която придобива все по-големи размери. Причините за това са много – замърсен въздух, отсъстващо или кратко кърмене, натоварен с алергии генетичен фонд, ранно захранване с чуждородни белтъци. Дори да прибавим в диетата на кърмачето храни, които не са алергени, пак има проблеми.

Ранното захранване със зеленчукови пюрета може да доведе до наднормено тегло, а кашите - до тежки анемични състояния. Така че към захранването може да се пристъпи най-рано след 6-ия месец.

Какво обаче ще кажете за нитратите в зеленчуците?
Родителите, които имат селски градини, в които гарантирано се отглеждат екологично чисти зеленчуци, да предпочетат прясно направеното пюре, пред консервираното. Защото колкото и да са контролирани бебешките храни, все пак те съдържат стабилизатори, за да имат трайност.

Но ако семейството не разполага с гарантирано чисти зарзавати, нека предпочете продуктите на доказали се на пазара фирми, които подлежат на сериозен хранителен контрол.

Казахте, че през последните години хранителните алергии стават все по-мащабен проблем.
Тенденцията за увеличаване на тези случаи се наблюдава от 10 години. По официални данни в Европа са засегнати 7-10% от кърмачетата. За България нямаме точна статистика по въпроса, но средно в нашата клиника откриваме по пет нови бебета месечно, а годишно се грижим за 150-200 дечица до 1 година.

Обикновено хранителната алергия отшумява около третата година, но за цял живот остава реакцията към рибата, фъстъците, яйцата и соята.

Защо алергията към фъстъците става все по-популярна?
Тя е характерна за американското общество, където се консумира много фъстъчено масло от ранна възраст. У нас децата рядко имат такава алергия, защото не ядат фъстъци, още по-малко фъстъчено масло.

Но пък ние си имаме група на облигатните алергени – храни, които има голяма вероятност да предизвикат алергия. В нея влизат млечният белтък, яйцето, соята, рибата. Има и деца, които реагират на морковите и ябълките, които са често срещани в менюто за малките.

Кои са най-честите грешки, които допускат родителите?
Те много обичат да дават на бебетата си плодови сокове, и то твърде рано – още след първия месец. Правят го, защото по принцип те са чиста витаминна добавка, но не знаят, че макар да са полезни за възрастните, са вредни за кърмачетата.

Напоследък жените се увличат и по цитрусите, без да са наясно, че колкото и да са витаминозни, те представляват мощен алерген. Трябва да е ясно, че плодовите сокове са подходящи след първата година. Преди това могат да се дават плодови пюрета, характерни за нашия регион.

Захранването може да стане след 5-ия месец на детето, а прясно изцеден сок се дава след първата година. Цитрусите - едва след втората и даже третата година.

До какво води ранното захранване с яйчен жълтък?

Някои майки се стремят още на 4-5-ия месец да дадат жълтък на бебето, защото знаят, че той е богат на желязо. Ние обаче предлагаме това да стане след 10-ия месец, а ако има хранителна алергия – след година и шест месеца.

Какво е мястото на киселото мляко в детското меню?
Препоръчваме го след 8-ия месец на бебето. То има неоспорими достойнства и е за предпочитане пред прясното, но ако трябва да се избира, на първо място е кърмата, на второ – качествените адаптирани млека и чак тогава киселото.

Причината е, че специализираните продукти за кърмачета са контролирани. Замислете се само, че не може мляко с 0,01% масленост да е гъсто, ако в него няма нишесте. Пък на деца до 3 години не бива да се дават нискомаслени продукти. Не може да им се дава и домашно приготвено кисело мляко, защото то пък е твърде мазно. Така че мястото му в детското меню е след 10-месечна възраст.