Какво представляват антиоксидантите и какви са свойствата им?

Резултатите от голям брой проучвания доказват, че повишената консумация на храни и напитки, съдържащи разнообразни антиоксиданти, е свързана с намаляване на заболеваемостта и смъртността от най-често срещаните злокачествени, сърдечно-съдови и дегенеративни заболявания, както и със забавяне процесите на стареене.

Установено е, че оксидативният стрес, който свободните радикали оказват върху липидите, протеините и нуклеиновите киселини, е основно звено в патогенезата на над 65% от всички познати заболявания.

По тази причина антиоксидантите, неутрализиращи свободните радикали, могат да допринесат съществено за предотвратяването на тези заболявания.

В организма непрекъснато се образуват свободни радикали, както поради нарушения в метаболизма, така и при редица физиологични процеси (дишане, фагоцитоза, биогенетика).

Напоследък особено се засилва ролята на патологичните стимули, водещи до образуване на свободни радикали (радиация, замърсен въздух, метаболизъм на медикаменти, UV лъчение, тютюнопушене – активно и пасивно, прекомерно физическо и умствено натоварване, емоционален стрес).
     
За да неутрализират потенциалното увреждащо действие на окислително-радикаловите процеси върху биологичните структури, особено върху ДНК, липидите и протеините, всички аеробни организми притежават интегрирани антиоксидантни системи.

Защитните антиоксидантни механизми на организма могат да бъдат разпределени най-общо в 3 последователни нива:

- Към първото ниво се отнасят всички фактори, които не допускат ендогенното образуване на свободни радикали, така наречените “превантивни” антиоксиданти (трансферин, феритин, хемосидерин, лактоферин, церулоплазмин, албумин).

- Второто и основно ниво на защита в организма осигурява обезвреждане на вече образуваните свободни радикали, превръщайки ги в нерадикалови частици или в радикали с по-ниска реактивоспособност. Това се реализира с участието на ензимни и неензимни антиоксиданти.

Към ензимните се отнасят супероксид-дисмутазата, каталазата, глутатион-пероксидазата и глутатион-редуктазата.

Неензимните антиоксиданти се разделят на две групи: липо- и водоразтворими. Към първите се отнасят мастноразтворимите витамини – витамин Е, каротеноидите, Към водоразтворимите антиоксиданти се включват витамин С (аскорбинова киселина), тиоловите съединения, пикочната киселина, флавоноидите (флавони, изофлавони, антоцианини, катехин, изокатехин) и др.
   
- Третото защитно ниво се състои от ензими, които частично възстановяват уврежданията, причинени от свободните радикали. Такава активност имат например фосфолипаза А2, някои протеолитични ензими, репаративни ензими за ДНК и др.

Тук трябва да се подчертаят силните антиоксидантни свойства на флавоноидите, които представляват нискомолекулни полифеноли, обхващащи около четири хиляди съединения с широкоспектърно биологично действие, предимно капиляротонично, антихеморагично, антиалергично, детоксикиращо, хепатопротективно, антимутагенно и антиканцерогенно.

Изследвания показват, че съществува сигнификантна обратнопропорционална зависимост между приема на флавоноиди и смъртността от исхемична болест на сърцето, както и зависимост между приема на флавоноиди и честотата на първия фатален или нефатален миокарден инфаркт. Потвърдена е и обратната зависимост между витамините Е и С и риска от развитие на исхемична болест на сърцето, както и на вит. Е и смъртността от мозъчно-съдова болест.

Тези данни допълнително подкрепят тезата, че различните антиоксиданти действат синергично по отношение предпазването от различни заболявания.

Антиоксидантите потискат окислението на LDL, действат противовъзпалително, като стабилизират плаката, спират атерогенезата и формирането на атеросклеротичните плаки, премахват оксидативния стрес в системните артерии и подобряват функциите им.

При нормално състояние човешкият организъм поддържа равновесие между неговите свободни радикали и вътрешната антиоксидантна система. Нарушаването на това равновесие се нарича оксидативен стрес и се дължи на повишеното образуване на свободни радикали или намалена активност на антиоксидантната система.

И тъй като генерирането на свободни радикали е процес, който не може да бъде спрян, необходимо е да се засили антиоксидантната защита чрез допълнителен прием на храни и напитки, богати на антиоксиданти.

Важно е да се отбележи, че протективните свойства на естествените антиоксиданти многократно надхвърлят възможностите на синтетичните.

Най-разпространените източници на антиоксиданти сред храните са цитрусовите плодове, дребните плодове без костилки (ягоди, боровинки, малини), някои зеленчуци  (червените чушки, камби, моркови, домати, броколи), кълновете, суровите ядки и семена, пчелният мед. Богат източник на антиоксиданти са използваните за храна диви синьо-зелени микроводорасли – първите появили се на Земята фотосинтезиращи организми, както и пикногенолът - стандартизиран екстракт от кората на френския морски бор (Pinus pinaster Ait.), който е мощен неутрализатор на свободните радикали -  50 пъти по-мощен от витамин Е и 20 пъти по-мощен от витамин С.

Сред напитките богати на антиоксиданти са: кафето, чаят, натуралните сокове, какаовите напитки, червеното вино и др.

Плодовете, зеленчуците и техните производни продукти - виното и плодовите сокове, съдържат многообразни антиоксидантни съставки, като преобладаващата част от антиоксидантния им капацитет се дължи освен на витамин С, витамин Е и β-каротена, също така и на флавоноидите (флавони, изофлавони, антоцианини, катехин, изокатехин), които притежават изразени антиоксидантни свойства.

За да могат антиоксидантите, на които са богати естествените храни и напитки, да се усвояват в ефективни количества, е нужна ежедневна консумация на един-два средно големи пресни плода, както и дневен прием на 3 и повече порции разнообразни пресни зеленчуци, допълнително чаша прясно изцеден сок (фреш) от различни плодове и зеленчуци, 1 шепа сурови ядки и семена, 1 с.л. кълнове, 1ч.л. мед; кафе, чай, вино – в умерени количества.

Много епидемиологични проучвания показват, че приемът на кафе се свързва с намалени стойности на гамма-глутамил транспептидазата - биомаркер на ранния оксидативен стрес.

Доскоро ефектите на кафето се свързваха предимно с действието на кофеина, но напоследък все повече се акцентира върху силното му антиоксидантно действие.

Доказателство, че кафето е неподозиран ресурс на антиоксиданти, дава и класацията на American Journal of Clinical Nutrition. Тя го нарежда на шесто място сред 50-те най-богати на антиоксиданти храни и продукти.

Едно от най-големите съвременни открития е, че в кафените зърна се съдържа голямо количество антиоксиданти - полифеноли (флавоноиди, изофлавоноиди, флавонол, катехин, антоцианин), разтворими фибри, галактоманан (GM), както и някои органични киселини.

Самото кафе представлява храст, чиито плодове съдържат по 2 зърна кафе. След като се отделят, изпекат и смелят, от зърната може да се извлече екстракт с помощта на вода, който впоследствие се изсушава, а водата се изпарява до образуването на инстантен продукт – кафе гранули.

На практика разтворимото кафе не просто притежава същите полезни качества и действие като мляното, но дори съдържа повече баластни вещества от него, както и от еспресото.

Испански изследователи са установили наличието на баластни вещества и в трите вида кафе: разтворимо кафе, черно филтрирано и еспресо, но са установили, че в разтворимото те са най-много.

Съдържание на баластни вещества в 100 мл. напитка:

- Разтворимо - 0,75 мг.
- Черно  филтрирано - 0,47 мг.
- Еспресо - 0,65 мг.

По съдържание на баластни вещества кафето превъзхожда дори виното и портокаловия сок.

Съставът на кафе зърното включва 20% антиоксиданти (полифеноли), 0,7-1,6% кофеин, 8-10% белтъчини, 8% въглехидрати, 12% мазнини, 12% целулоза, 24% екстрахиращи се вещества, 3,5% дъбилни вещества, азотни вещества, мазнини, захари, органични киселини, ценни макро- и микроелементи (желязо, йод, магнезий, фосфор) и стотици други микронутриенти. Антиоксидантите в кафето (полифенолите) са: флавоноиди (вкл. изофлавоноиди, флавонол, катехин, антоцианин), органични киселини (вкл. хлорогенна киселина) и разтворими фибри (полизахаридни комплекси от арабиногалактанов тип II (AGII) и галактоманан (GM).

Последни научни данни показват висока бионаличност на антиоксиданти в кафето в т.ч. и на някои органични киселини, по-висока от други напитки:

- Кафе - 200 мг/100мл
- Зелен чай - 115 мг/100мл
- Черен чай - 96 мг/100мл
- Доматен сок - 69 мг/100мл
- Горещ шоколад - 62 мг/100мл
- Плодов сок - 34 мг/100мл
 
Естествените храни и напитки съдържат съвкупност от природни антиоксиданти.

Ето защо за предпазване на организма от оксидативния стрес много по-ефективно и икономически изгодно е набавянето на тези полезни съставки с балансирана диета, съдържаща достатъчно плодове, зеленчуци и естествени напитки, отколкото самостоятелното добавяне на отделни изолирани антиоксиданти.

--------------------------------------------------------------------------------

*Д-р Роза Митрева работи като общопрактикуващ лекар в Самоков. Председател е на Сдружението на общопрактикуващите лекари в София-област и членува в Управителния съвет на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. 

Работата й е насочена към естествените начини за подобряване на здравето и укрепване жизнеността на деца и възрастни, прилагайки в практиката си и други холистични методи като алготерапия, нутриционистика и биорегенеративна медицина.