Частните здравни фондове – право на избор

Още от началото на функционирането на здравноосигурителния модел в България преди 12 години доброволните фондове имат много съществена роля, заложена и в съществуващата нормативна база. За съжаление обаче тогава при самото провеждане на реформата някои неща, някои механизми за прилагане на този закон изместиха и намалиха значението на доброволните здравни фондове. Това доведе до огромни негативи, от които и до ден днешен не можем да се откъснем. Голяма част от тях бяха продиктувани от идеологически съображения, да не се загуби политическа подкрепа от обществото.

През тези години никой от политиците не намери сили да обясни и да каже, че ние не сме толкова богата държава, имаме социална каса и социален елемент, обаче той стига да плаща само това, за останалото – бъдете така добри да си го платите, има доброволни фондове за това. Системата все пак се разчупи през последните 2-3 години, но преди това буквално всички политици и медии говореха, че касата всичко покрива и здравеопазването е безплатно. В същото време всички ние плащахме по няколко пъти за едно и също нещо.

Тепърва предстои промяна в законодателството,
но така като ги гледам, нещата не отиват никак на добре. Според мен регламент в момента няма. Отново имаме задължително здравно осигуряване с един размит огромен пакет, в който не е ясно какви отговорности се носят и какви ангажименти са поети, хронично недофинансирани дейности поради това, че пакетът е много раздут и широк, нерегламентиран, неконтролируем административен процес на дейностите, монополно отношение на една институция с някаква грандоманска позиция и от другата страна слабо лекарско съсловие, което се опитва да се бори. Объркана история, в която, ако няма точен регламент, няма как да се променят нещата.

Трябва НЗОК да си поеме ангажимента да покрива социалния минимум от услуги. Тя трябва да гарантира живота и здравето в едно минимално състояние. Оттам всичко е периметър на действие на други. За съжаление често си плащаме от джоба, когато опрем до здравната система: „Да, всичко ви е покрито”, обаче още със самото влизане в лечебното заведение ви искат пари – формално или неформално. Неформалното пък е страхотна дупка за цялото общество, защото е извън всякакъв регламент и не носи никаква полза. Дупката ще се затвори с ясен регламент на отношенията. Частните здравни фондове в момента сме доста малки като дейност и пазарен дял.

Ние дублираме дейности, за които отговаря НЗОК.

Това не е ли огромен парадокс. Имаме гигантска институция – мастодонт – със суперресурси, но въпреки това някой друг плаща. Касата, както и да се променя, не може да се обърне като механизъм и да бъде съпричастна към здравето и интересите на нейните осигурени. Това е присъщо за частните фондове, където има конкуренция. Клиентът може сам да избира фонда, в който доброволно да се осигурява. Това, което предлагаме повече, е пълна удовлетвореност от изпълнение и преизпълнение на поетите ангажименти. Така хората са спокойни, фирмите, работодателите, че служителите им могат да разчитат на нас и т.н.

Ние разпределяме на една доста широка база и колкото нашата сила расте, толкова по-евтина става и самата услуга. Ние имаме възможност да даваме на по-ниска цена здравноосигурителните пакети. Ако имахме механизма и да не дублираме плащанията на касата, нещата щяха да изглеждат по още по-добър начин. Трябва да се направи ясен механизъм за отговорностите и ангажиментите на отделните компании, включително НЗОК. Аз мога да кажа, че в момента с вноска, която сигурно дори е по-малка от тази на касата, покривам всички услуги, без да имам сътресения. Парите стигат, а в НЗОК не стигат и няма да стигнат никога, защото няма контрол. В момента, в който аз не мога да контролирам нещо, го пускам да го контролира самият осигурен.

Предимствата на лекарите при въвеждане на частните фондове като пряка конкуренция на НЗОК са много съществени. Това е един огромен източник на приходи, на ясни регламентирани отношения и плащания към тях. Не лекарят да мисли за това как под масата да прибере някоя друга допълнителна стотинка, за да може да връзва домашния бюджет.

Ясният регламент означава
лекарят да започне да се занимава само с медицина, а не с администриране, с бумащина. Една огромна част от лекарското съсловие в ролята на пазител на входа на НЗОК в момента е тотално депрофесионализирана и превърната в администратор. Което е абсурд.

Ето, например в нашето здравноосигурително дружество не държим щатни лекари. Имам определени колеги, които са ръководители на някои направления, но те са действащи лекари. И работят допълнително извън работния процес, те не са откъснати от средата си. Един лекар трябва да бъде полезен с професията си. В момента, когато се откъсне от лечебния процес, той се депрофесионализира за много кратко време и не е полезен на никого. Буквичките „д-р” трябва да бъдат подхранвани от сериозна медицинска практика.

Относно промяната в здравния модел не е въпросът просто да вземем готов чужд модел и да го въведем в България. Тази история, че чуждото е по-хубаво, е напълно погрешна. Бил съм в доста страни, разучавайки техните модели, и всичките бяха недоволни. Те ме посрещаха с думите: „Защо сте тук, да изучавате нашия здравен модел, като той е много лош?” Германците ме пратиха в САЩ, американците пък казаха: „Ама канадското виждане по проблема е много по-добро!” Канадците пък от своя страна смятат, че холандският модел е чудесен, и т.н. Няма нация, която да е доволна от здравноосигурителния си модел и това е много добре. Защото може би това недоволство ражда по-добри промени. Проблемите, които се споделят, се решават по-лесно. Най-лошото е те да се кажат и да се правиш, че не си ги чул. А това се случва вече 12 години.

Крачките са трудни за политиците
и на мен това ми е пределно ясно, действително е много трудно да се правят радикални ходове. Но който намери смелост и има възможност да го направи, това ще му гарантира не още един, а сигурно още доста мандати. Защото това ще е нещо, което всеки много бързо ще усети.

Да, в първия момент може да има сътресения. А и останалите политически сили веднага ще скочат с мнения, че се защитават обръчи от интереси на частния бизнес, някой фонд дори може умишлено да фалира. Но това са неща, които могат да се преодолеят. И още нещо, тези, които решават въпроса, би трябвало да се допитат до нас – фондовете, които се печем на този огън. Те не са вездесъщи и могат да видят чрез нас как стоят нещата на практика. Тъй като в момента има една НЗОК, която всички си я носим на ръце. Българинът, понеже е много богат, един път си носи касата, втори път си плаща от джоба на лекаря. Ще е много по-спокойно, ако до тебе има професионална институция, която не позволява това да се случи. В момента, в който се намеси частният фонд, спират рекетиращите механизми, защото е ясно, че отсреща стоят колеги, познават процеса и никой не си позволява волности.

Ако не сме доволни от работата на конкретни лечебни заведения,
ние преставаме да работим с тях и прекратяваме договора. Оттам самите те губят сериозен финансов ресурс. Ако искаш да не се получи това нещо, работиш за името си, за квалификацията си, за качеството си, изграждаш всичко необходимо, влагаш нови средства в иновации – един нормален процес, базиращ се на взаимната подкрепа, на фондовото финансиране и подпомагане. Защото от качеството, което предлагат лекарите, зависят нашите услуги. Когато клиентите получават най-доброто, те са работоспособни, щастливи, доволни и най-вече здрави. Като са работоспособни – печелят пари, а тогава са готови да си плащат здравната вноска и да не мислят. Грешка на цялото общество е, че смятаме, че за нашето здраве трябва винаги да мисли някой друг. Няма такъв момент.

Разбира се, трябва да има някакъв базисен социален модел, защото не всички имат възможност да си плащат. Здравето трябва да бъде гарантирано. Тук са децата, възрастните хора. Добре, но в момента, този, който работи и генерира ресурса, той е най-игнорираният. Той плаща за всички, а за него нищо не остава. А ние сме една бедна страна, която плаща за всичко по няколко пъти.

Ето защо гражданите трябва да имат възможността за избор,
за докосване до нещо различно, за друг механизъм, обърнат изцяло към тях. А конкуренцията е най-бързият механизъм за създаване на тези условия. Ако искаме да променим модела плавно, се започва с ясен регламент, след това доплащащо осигуряване, изваждане на определени хора от контингента на касата и постепенно въвеждане на по-сериозна институция. Това е единият вариант. Аз обаче съм привърженик на това да се удари по масата, да се разсече възелът и да се приключи с проблема. Много сериозна крачка за много кратко време ще донесе сериозен ефект.

Никой не губи от тази работа, само може да спечели. Фондовете сами ще се регулират под влиянието на конкуренцията. Като имаш по-широк обхват на действие, привличането на инвестиции не е проблем. А оттук се подобрява качеството на услугата. Свободата на клиента сам да избира своя модел допълнително здравно осигуряване е гаранция той да се чувства перфектно, да бъде спокоен, че получава и ще получи най-доброто. Монопол – деградация, конкуренция – възход. Иначе още щяхме да си ползваме старите телефони с шайбата.