Най-малко са медиците в Разград, Силистра и Кърджали

352 са били болничните заведения в страната в края на 2009 г., като те са разполагали с 50 041 легла.

От тях болниците са 306 с 45 906 легла, а диспансерите – 46 с 4 135 легла, сочат данните на Националния статистически институт.

Заведенията за извънболнична помощ са били 1 715 с 856 легла, а другите лечебни и здравни заведения са били 189 с 4 518 легла. Функционирали са 4 санаториални заведения със 740 легла.

През миналата година броят на болничните легла се е увеличил с 1,2 % в сравнение с 2008 г.

През 2009 г. 52% от болниците са били многопрофилни, като в тях е съсредоточен 71%
от легловия фонд на всички болници в страната. Броят на леглата е най-голям в
университетските болници.

Специализираните болници за активно лечение са били 92 с 5 204 легла.

Функционирали са 12 специализирани болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация с 840 легла и 25 специализирани болници за рехабилитация с 4 019 легла.

Частните болници в края на миналата година са били 95, като в сравнение с 2008 г. броят на леглата в тях се увеличава с 24,5 %, съобщава още НСИ.

И през 2009 г. продължава да нараства осигуреността на населението с болнични легла. През 2007 г. тя е 638 легла на 100 000 души, през 2008 г. – 651 легла, а през 2009 г. – 662 легла.

В края на миналата година на основен трудов договор в лечебните и в здравните заведения в страната са практикували 27 988 лекари и 6 493 зъболекари.
Медицински специалисти по здравни грижи са били 48 099 (31 961 от тях медицински сестри).

В лечебните и здравни заведения на основен трудов договор работят и 37 664
души друг персонал с немедицинско образование.

Показателят за осигуреност с лекари по области варира от 23,7 до 47,3 на 10 000
души от населението. Най-висока е в областите, в чийто центрове има медицински университети и университетски болници – Варна, София, Плевен, Пловдив и Стара Загора. Най-малко лекари има в Разград, Силистра и Кърджали.