Д-р П. Загорчев: Най-важен е медицинският стандарт

Такава позиция изрази пред Хелт медия д-р Петко Загорчев, който е заместник-председател на шуменската колегия на Българския лекарски съюз.

Той поясни:

Става въпрос за лечение на пациенти, което да отговаря първо на общоприетите стандарти в основните медицински специалности. Такъв е стандартът по анестезиология и интензивно лечение, стандартът по хирургия, за клинична лаборатория и т.н.
На второ място, да отговаря на приетите протоколи и консенсуси от съответните национални дружества. На трето място - да отговаря на правилата за добра клинична практика, която ние, интересно защо, като че ли някак неглижираме, неглижират даже и съответните държавни институции. И четвърто, да отговаря на нашия професионализъм.

Безотговорно, некоректно, да не употребя и думата непрофесионално, е да кажеш, че можеш да лекуваш нещо на 100% и да го заплатиш на 80%. То просто не може да бъде обяснено по никакъв начин и може да го каже само човек, който стои много далече от здравеопазването или по някаква причина е влязъл в някаква структура, която само се нарича здраве. Казвам го най-отговорно.

Първо, ние имаме една неотменена заповед на министър Нанев до всички лечебни заведения, съгласно която сме длъжни да лекуваме безотказно всеки спешен пациент, потърсил нашата помощ. Няма и нужда от такава заповед, защото ние това правим от толкова години. Само че заповедта ни вменява първо - да лекуваме с пълния арсенал на лечебни диагностични средства, второ, ако пациентът не е по клинична пътека, по която можем да работим, да го транспортираме в съответното здравно заведение. Това вече иска средства, откъде да ги вземем? Ако и да говорим за делегиран бюджет, болниците не са бюджетни предприятия. На база на кой бюджет ние трябва да го транспортираме? На база на ония 20 лева, които ни плаща министерството за всеки пациент, потърсил помощ в спешно отделение? За 20 лева не мога да го транспортирам от Шумен до Нови пазар, а камо ли до „Света Марина” във Варна и да направя изследванията.

Трето, стандартите, протоколите и консенсусите за лечение изискват медикаменти и диагностични процедури, които са императивно задължителни и за които носим юридическа отговорност, ако не ги изпълним.

Ето, това са въпросите, защото следващият наш отговор би трябвало да бъде – намаляване на обема дейност. Иначе ще заприличаме на магарето на Настрадин ходжа. Тъкмо го научили да не яде и то взело, че умряло.

Как изглеждат с днешна дата нещата?

Д-р Загорчев, има ли с днешна дата позитивни тенденции?
Ако в момента все още имаме искрица позитивна мисъл, защото поне касата за момента прие заплащането за април и май да бъде в размер на извършената и отчетена дейност, макар че това отново противоречи на член 220, т.6 от НРД. Една институция взема решение, да, то е в наш интерес, но трябвало е да мислим, когато създаваме нормативна база. Може би трябва да продължим по същия начин, сега като че ли позитивният ход е този. Имаме определени обеми дейност, които са доказали своята валидност през миналата година. Тези обеми дейности със съответното заплащане, дори виждате в момента не говорим за индексиране със инфлационен индекс и прочее, ще трябва да бъдат запазени. Друг позитивен ход няма.

Второ, нещо, от което продължават години наред да бягат всички – и в министерството, и парламентът се разсейва за тези неща, защото на практика той носи отговорност за политиката на касата чрез бюджета. Най-лесният начин да регулираш, да определиш една политика е като дадеш определен бюджет. Финансовите лостове на практика управляват абсолютно всичко.

Защо си затваряме очите пред неосигурените? Това са почти, често пъти достигат, за болници като нашата в Шумен достигат в определени месеци между 7 и 8%. 16 хиляди приети пациенти, 1600 неосигурени. И забележете, често пъти това са родилки - те са най-скъпите пациенти. Да не забравяме, че става въпрос за клошари, за хора с нисък социален и здравен статус, за бременни и т.н., които изчерпват страхотен резерв и който не ни се заплаща. Освен някаква мизерна сума, която поне за родилките ще се плати.

Как се жонглира между липсата на пари и наличието на болни?
За съжаление, по най-етичния начин - за сметка на възнагражденията. Примирили сме се вече шести месец, в една болница като нашата да не получаваме абсолютно нищо над заплатите си. А особено персоналът с по-ниските заплати как живее? И ако може от време на време да приемем някой пациент, за чието лечение да изразходваме по-малко средства. Но на практика ние теглим някакъв ресурс от касата не за себе си, а за да го използваме за други пациенти.

Ако се използва изцяло ресурсът на касата, това решение ли е?
Това е частично решение. Първото, трябва оценка на медицинския, на здравния продукт като стойност, на целия продукт и тази оценка да залегне в гласуването на бюджета. Но такова чудо, да гласуваш бюджет според това, с което разполагаш и след това да се опитваш да заплащаш извършена дейност, просто противоречи на нормалния разум. Бе ни направен един красив икономически анализ за това как някои от здравните заведения влизат във все по-лош и по-лош отрицателен баланс и вината е върху нас.

Лошо се управляват. Е добре, как да управляваш нещо, което го няма. Ние със сигурност знаем само едно – имаме и ще имаме пациенти. Не знаем обаче дали ще имаме пари, средства за тяхното лечение. Отговорът ми беше много кратък и точен към финансистите – не ме заплашвайте, че ще фалираме някога. Ние няма да фалираме по липса на пари. Ние ще фалираме по липса на кадри, нещо, което твърдя вече 8 години.

Защото ще дойде време да се опитате да налеете пари в здравеопазването, да купите супермодерна апаратура, да осигурите високи заплати и няма да има кой да застане зад тази апаратура, няма да има и на кого да дадете тези заплати. Защото тези, които ще останат в България, за съжаление, ще бъдат вече във възраст, в която трудно ще се учат на нови технологии, трудно ще усвояват нови неща и най-лошото -  ще имат ограничен физически капацитет, защото биологията си е биология. И тогава ще трябва да се върнем към горчивите думи: „България я чака едно не много добро бъдеще - много болни хора лекувани от много бедни и много стари лекари”.