Засега само шест болници са подходящи за долекуване

Концепцията, която предстои да бъде одобрена от Министерския съвет, дели болниците на такива, в които ще се лекува всичко, на болници за долекуване и болници, специализирани в онколечението, съобщава mediapool.bg.

Оказва се, че малко от общинските болници покриват критериите, за да получат еврофинансиране.

Концепцията предвижда болниците за долекуване да осигуряват необходимата диагностика за населението на ниво извънболнична помощ. При нужда диагностицираните ще бъдат транспортирани до болница за активно лечение. По принцип в концепцията не е предвидена възможност една и съща болница да бъде и за долекуване, и за активно лечение.

Предварителните данни на МЗ показват, че има шест общински болници, които желаят да станат болници за долекуване и отговарят на критериите за това.

За големите общински болници, които обслужват над 40 000 души население, екипът на здравния министър обещава еврофинансиране за съвременно оборудване, както и ремонт и преустройство, ако отговарят на определени критерии.

Освен броят на населението, в концепцията е залегнало изискване общинската болница да е на разстояние над 30 км от областна болница или достъпът до по-голямото лечебно заведение да е труден.

Изисква се освен това тя да има над 80 болнични легла с използваемост поне 75%.

Според здравното министерство болниците, които отговарят на критериите и имат потенциал, са в Лом, Свищов, Балчик, Казанлък, Велинград, Карлово, Самоков, Гоце Делчев и Сандански.

Друго изискване към общинските болници е да имат разкрити отделения и по други медицински специалности, освен вътрешни болести, детски болести и неврология.

Шест болници със сигурност стават за долекуване.
„Това са болници за активно лечение, които ще бъдат преструктурирани в болници за долекуване, продължително лечение и медицински центрове. За тях здравното министерство обещава инвестиции за ремонт и базово оборудване. Видът оборудване ще зависи от типа на най-често срещаните заболявания и такива, при които има нужда от дългосрочни грижи”, се посочва в концепцията.

Според експертите на здравното министерство апаратурата ще осигури необходимата диагностика за населението на ниво извънболнична помощ и при нужда болните ще се транспортират до болница за активно лечение.

Критериите за избор кои болници да се превърнат в заведения за долекуване са необходимост от легла за долекуване и продължително лечение в областта, болниците да имат договори за поне 5 клинични пътеки с НЗОК в последните две години и заявено желание за преструктуриране в болница за долекуване.

Според здравното министерство подходящи за преструктуриране са болниците в Дряново, Елена, Генерал Тошево, Средец, Любимец, Радомир. Тепърва обаче броят на подходящите болници предстои да се прецизира.

Концепцията предвижда създаване на центрове за диагностика и лечение на онкозаболявания на няколко нива.

На най-високото ниво са центровете за лечение на онкологични заболявания с национално значение. При тях ще се инвестира в иновативни технологии за ранна диагностика и лечение на онкоболни, като се купи високотехнологично медицинско оборудване в три болници. В една от болниците ще се произвежда високотехнологичен радио изотоп за ранна диагностика, който ще се използва в другите две болници.
Те ще бъдат подбрани по признаците: национална значимост, транспортна осигуреност, медицински капацитет и др.

Според здравното министерство потенциал да станат такива болници са Специализираната болница за активно лечение по онкология в София, университетската болница „Света Марина” във Варна, университетската болница „Александровска” в София и евентуално университетската болница „Царица Йоанна“.

На второто ниво са областните болници, където ще се инвестира в иновационни технологии и оборудване за ранна диагностика на онкологични заболявания, както и в строително-монтажни работи, свързани с тях.

Тези мерки се предвижда да се реализират в девет болници.
За Северозападния район това ще бъдат болниците в Плевен и Монтана, за Северния- централен – във Велико Търново и Русе, за Югоизточния – в Бургас и Сливен, за Южния-централен – в Пловдив и Кърджали, и по една болница в другите два региона - Североизточен – в Търговище (като резерва), и Югозападен – в Благоевград.

На третото ниво са досегашните онкодиспансери и някои общински болници, които ще бъдат преструктурирани в комплексни онкологични центрове. За тях също ще бъде купено ново оборудване. Потенциал да попаднат в тази категория имат лечебни заведения във Враца, Велико Търново, Русе, Шумен, Бургас, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Благоевград и София.

Междуобластният диспансер за онкологични заболявания със стационар „Д-р Марко А. Марков” във Варна се обединява с университетската болница „Света Марина“.

От здравното министерство очакват тази организация да доведе до ранно откриване на онкологичните заболявания, което ще позволи подобрено лечение със съвременни технологии.