Хемодиализата и психиатричната помощ – приоритетни дейности на МЗ

Във връзка с публикации в медиите относно намаление на парите, превеждани от Министерството на здравеопазването на лечебните заведения за гарантиране на хемодиализата, психиатричната помощ, както и на спешната помощ, ведомството заявява следното:
 
“Нямат основание твърденията, че МЗ планира намаляване на размера на средствата на болниците за осигуряване на хемодиализата и психиатричната помощ. Тези дейности са приоритетни в политиката на министерството и са гарантирани от държавата.

Средствата за хемодиализа и психиатрична помощ се запазват в досегашния им размер. Изплатените за юли средства на лечебните заведения за извършване на посочените дейности са авансово плащане и на болниците ще бъде доплатено на база на отчетите им за осъществената дейност.
Не се променят и средствата за интензивните отделения в болниците и за ТЕЛК”.

Здравното министерство обаче признава, че дължи на болниците пари за преминалите по спешност болни.

“Действително за юли Министерството на здравеопазването е превело 50% от субсидията за спешните отделения към болниците”, посочва ведомството и уточнява, че не е намалена субсидията на Центровете за спешна помощ.

Анализът на данните е показал завишаване броя на преминалите пациенти през спешните отделения. Отчетен е и много висок относителен дял на самонасочилите се пациенти - около 83%. В същото време докараните с линейки от центровете за спешна медицинска помощ са едва 17%.

“Голяма част от пациентите в спешните отделения са обслужени не по повод спешност, а заради остра вирусна инфекция, остър конюнктивит, ухапване от инсекти, порезни рани и т.н. – все случаи, които е следвало да бъдат диагностицирани и обслужени от лекарите в структурите на извънболничната медицинска помощ. Т.е. осъществява се значителна по обем дейност, която не е в обсега на спешното отделение и не следва да бъде отчитана и субсидирана от МЗ. 
           
Незначителен е процентът на действително спешните случаи с диагноза остър миокарден инфаркт, инсулт, черепно-мозъчни травми, фрактури и др. Освен това значителна част от пациентите, преминали през спешните отделения на болниците, са здравно неосигурени, които могат да получат медицинска помощ само при презумпция за спешност в ЦСМП или в спешните отделения на болниците”, посочва министерството.

Средно 30% от преминалите пациенти през спешно отделение са били хоспитализирани в същата болница по клинична пътека. По този начин за един пациент било получено двойно финансиране – и от министерството, и от здравната каса.

“Една от причините за намаленото субсидиране от Министерството на здравеопазването е не само намаленият бюджет на министерството с над 130 млн. лв., но и значителното увеличаване на оказаната медицинска помощ над прогнозите и заложения бюджет.
Обстоятелството, че от НЗОК въведоха делегирани бюджети за болниците, доведе до търсене на възможности от страна на ръководствата на болниците за увеличени финансови постъпления чрез субсидията от министерството”, посочва ведомството.

То допълва, че ще предприеме необходимите действия за оптимизиране и актуализиране на нормативната база. Ще бъдат разработени клинични протоколи и диагностично-терапевтични алгоритми, с които ще се прави оценка на спешността на състоянието на пациента.

“Ще бъдат предприети мерки за недопускане на дублиране на заплащането от МЗ и НЗОК за пациенти, преминали през спешно отделение и впоследствие хоспитализирани в същото лечебно заведение в рамките на 24 часа”, посочва още здравното министерство.