МС прие промените в Концепцията за преструктурирането на болниците

Министерският съвет прие допълнението на Концепцията за преструктуриране на системата на болнична помощ.

С новия документ се определят три приоритетни области, като целта е
ранното откриване на онкологичните заболявания, създаване на по-добри възможности за ефективно лечение със съвременни технологии на всички нива в системата, по-рационално разпределение на разходите за здравеопазване, което да осигури по-голям достъп до по-качествени услуги с наличния финансов ресурс.

Сред поставените цели са подобряване качеството на живот на пациентите и деинституционализацията на домове за медико-социални грижи за деца, съобщиха от правителствената информационна служба.

Първата приоритетна област е насочена към подобряване на ранната диагностика, качеството и достъпа до онкологично лечение. У нас се наблюдава изключително висока онкологична заболеваемост, както и смъртност. За преодоляване на тази тенденция се предвиждат инвестиции в модерни технологии за ранно откриване на раковите заболявания и адекватно лечение.

Вторият приоритет при преструктурирането на болничната помощ е подобряване на възможностите за долекуване и продължително лечение. Необходимостта за това е продиктувано от застаряване на населението на страната. В момента процентът на хората у нас над 65 години е един от най-високите в ЕС. Това допринася за увеличаване на хроничните болести и в частност на случаите на заболеваемост и смъртност в следствие на онкологични и сърдечно-съдови заболявания. При липсата на специализирани заведения за продължително лечение, хронично болните пациенти се настаняват в болниците за лечение на остри заболявания, което води до значителното увеличение на хоспитализациите – с 60% от 2005 г.

Осигуряването на устойчиво финансиране на здравната система и ефективното използване на средствата е третият важен приоритет в преструктурирането на болничната помощ. Относителният дял на разходите за болнична помощ спрямо общите разходи за здравеопазване в България е 47% и е с 18% по-висок от същия показател за ЕС. Същевременно за извънболничната помощ този показател е с 8% по-нисък в сравнение с европейския. В страната няма разходи за дългосрочно лечение, докато в Европейския съюз се отделят 12% от общите разходи за здравеопазване.

Средствата от европейските фондове се предвижда да бъдат насочвани в няколко направления. На първо място, към създаване на центрове за лечение на онкологични заболявания с национално значение и многопрофилни болници, разположени в областните градове, които са лечебни заведения за болнична помощ с 51% и повече държавна собственост.

Предвижда се да бъдат обособени три центъра за ранна диагностика и лечение на онкологично болни на базата на високотехнологично медицинско оборудване и иновативни технологии. В един от тях ще се произвежда и високотехнологичен радиоизотоп за ранна диагностика. В девет многопрофилни болници в страната ще се инвестира в иновативни технологии, оборудване за ранна диагностика на онкологични заболявания и строително-монтажни работи.
Предвижда се насочване на средства от европейските фондове и към лечебни заведения за болнична помощ и онкологични диспансери с 51% и повече общинска собственост. Онкологичните диспансери ще бъдат преструктурирани в комплексни онкологични центрове. Ще се инвестира в строително-ремонтни дейности и оборудване за онкологично лечение и диагностика.

Инвестициите за големите общински болници включват както съвременно оборудване, така и свързаните с него ремонт и преустройство. Целта е да се осигури достъп на населението до съвременна апаратура за диагностика и лечение, без да се налага посещение в областна болница. Ще бъдат насочени инвестиции за преструктуриране на някои болници за активно лечение в болници за долекуване и продължително лечение, както и в медицински центрове. Инвестициите в това направление ще бъдат за ремонт и базово оборудване. Апаратурата ще осигури необходимата диагностика за населението на ниво извънболнична помощ и ще гарантира рутинните диагностични изследвания при осъществяване на дългосрочни грижи.

Третото направление, в което се предвижда да бъдат насочени средствата от еврофондовете, е за деинституционализация на домове за медико-социални грижи за децата до 3 години, в съответствие с националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България”. Инвестицията ще бъде насочена към създаване на услуги за превенция на настаняването на деца до 3-годишна възраст извън семействата им, развиване на алтернативна грижа за децата, които биват разделяни от своите семейства, както и към създаването на нови интегрирани здравно-социални услуги в общността за подкрепа на семействата на малки деца и с особено внимание към тези с увреждания.