Д. Атанасова: Първото нещо, с което трябва да се справим, е реформата

Интервю с Десислава Атанасова, председател на Комисията по здравеопазване в Народното събрание.
 

Г-жо Атанасова, осмелихте се да поемете отговорна позиция в критичен и решаващ за здравеопазването момент. Какви са личната ви мотивация, амбиция, стратегия?
Най-силно ме мотивира подкрепата на колегите ми от ГЕРБ. Действително това е най-болезнената сфера, приоритет и на правителството, и на парламента през тази пленарна сесия. Приех номинацията със смесени чувства. Може би нямаше как да се откажа, но също доста се притеснявам дали реформата, която заявихме готовност да направим, ще стане бързо, дали наистина ще ни подкрепи обществото. Винаги една реформа е много болезнена, и то в този сектор, който засяга всички хора от раждането до смъртта им. Предизвикателство е, ако мога с една дума да го определя, че оглавих Комисията по здравеопазване.

Аз не съм самостоятелен играч, а съм част от екип, затова разчитам на подкрепа на колегите си от ГЕРБ в Комисията по здравеопазване, на тяхната експертност, защото по-голямата част са медици. Аз съм юрист, мисля, че отлично се допълваме с експертност. На това разчитам.

Как оценявате контактите на парламентарната комисия с другите възлови звена в системата? У нас често нещата не вървят заради липсата на координация, прехвърляне на отговорности, спорни правомощия...
Мисля, че има доста добър диалог с екипа на министър Борисова в момента, с екипа на д-р Нешева в НЗОК, с всички съсловни и с пациентските организации също работим добре. Те винаги имат право, дори задължение да дават становище по всеки законопроект, в Комисията по здравеопазване тяхното мнение се чува.

Първото нещо, с което трябва да се справим, е реформата. Беше приет Законът за лечебните заведения в края на юли, сега на първо четене беше приет Законът за здравето, който всъщност довършва тази реформа - той се фокусира върху административната реформа в структурите на РЦЗ и РИОКОЗ и тяхното обединение.

После ще съсредоточим усилия към подготовка на нов Закон за здравното осигуряване, ще обсъдим модела на финансиране на лечебните заведения, здравноосигурителния модел - дали ще бъде тристълбов, двустълбов и т.н., дали ще има основен пакет, покрит от НЗОК, а надграждането ще е предоставено на доброволните фондове.

По здравното осигуряване позициите на влиятелните фактори не съвпадат, а и сякаш не са изчистени все още. Как вие виждате подходящия за нашите условия здравноосигурителен модел?
В позицията, в която съм, лично мнение не мога да изразявам. Винаги защитавам позицията на политическата партия, която ме е издигнала, и това, което сме решили единодушно с колегите от ГЕРБ. Миналата година се обсъждаше един модел на здравно осигуряване, тристълбовият модел и задължително допълнително здравно осигуряване, но нещата сериозно се промениха. Аз никога не съм била привърженик на този модел. Считам, че е редно преди да се пристъпи към избор на здравно осигурителен модел, да се даде ясен и точен отговор: колко пари са нужни в здравеопазването, кое колко струва - като консуматив, като лекарски труд, като сестрински труд и чак тогава да се вземе решение за здравноосигурителния модел.

Иначе това, което в момента се лансира от проф. Борисова за доброволно осигуряване, то си съществува и в момента. Друг е въпросът дали ще се промени в посока на това да се остойности основният пакет на задължителното осигуряване, който да се поеме от касата, а всичко останало надграждащо - от доброволните фондове. Това наистина е добро решение, защото не смятам, че с този задължителен стълб в този момент, в тази икономическа ситуация следва да натоварим хората с допълнителни вноски.

Какъв брой фондове е адекватен на нашите икономически условия?
Това е другият въпрос. В момента все още Комисията по здравеопазване не е разгледала отчета на Комисията за финансов надзор, която следи за дейността на здравноосигурителните фондове. Но се оказва, че набират едни средства над 30 милиона, а всъщност се харчат доста по-малко за заплащане на изпълнителите на болнична помощ. В момента изчакваме доклада на Сметната палата, която одитира Комисията за финансов надзор и ще го разгледаме в най-скоро време. Дали да има пълна демонополизация на касата или не, също е въпрос за обсъждане и решение не само от управляващата партия. Мисля, че това решение би трябвало да бъде взето с консенсус от всички, защото засяга всички български граждани.

Но липсата на консенсус по инструментите на реформата я спъва въпреки политическата воля. Въртят се в порочен кръг две позиции - не се дават пари за нереформирана система, а реформирането без пари е невъзможно.
И двете страни са прави. Наистина това е система, която не е реформирана от 2000 - 2001 година насам. Ние сме първата политическа партия, която има воля и кураж да започне реформа в болничия сектор. Защото наистина сме на първо място в Европа по легла за активно лечение и на последно - по легла за долекуване и продължително лечение. Оттам донякъде идва и фактът, че здравеопазването тук е изключително скъпо, защото поддържането на легла за активно лечение е доста скъпо като дейност.

Трябва да се обърне  сериозно внимание и на профилактиката, на доболничната помощ, да се осигурят повече направления за специалисти, за да може пациентът да получи адекватна помощ преди болестта да се е усложнила и да изисква лечение в болница.

Има и друго - лечебните заведения се финансират само по клинични пътеки, които не са реално остойностени. Или са недооценени, или има такива, които са прекомерно скъпи и не случайно интересът към тях е толкова голям. Това според мен е основният въпрос – какво всъщност ни струва здравеопазването и оттам нататък дали не трябва да се промени именно моделът на финансиране. Защото в момента всички болници, което е естествено, имат стимул да хоспитализират повече пациенти.

Общото недофинансиране на системата, паралелно със значителното й източване е факт, колкото и да е абсурден. Спорът е как да се излезе от ситуацията.
И двете неща са верни, защото много хора не желаят статуквото да бъде нарушавано. А пациентите страдат най-много, защото за тези, които плащат здравните си вноски, почти никога няма направления. Те трябва да платят на специалист, за да се прегледат. Това са предимно работещите хора, които нямат време да чакат по опашки при лични лекари. Ако случайно им се наложи да влязат в болница, трябва да си доплатят, и то без да е ясно за какво. Просто някой да им обърне внимание, някой да им отвори вратата или да им каже каква им е диагнозата.

От месеци колеги от опозицията се упражняват на тема „закриване на болници”, особено в парламентарния контрол. Закриване на болници няма да има - както беше многократно заявено. Ще има преструктуриране с цел оказване на адекватна и качествена медицинска помощ. Наистина българинът е свикнал болницата да е на 5 минути път от къщи, но никъде по света не е така. Ние не сме толкова силни икономически, че да си позволим да издържаме здравеопазване с толкова много лечебни заведения. Трябва така да преструктурираме цялата система, че едновременно да бъде достъпна медицинската помощ, но и да бъде качествена. Не само някъде да има табела „болница”, а всъщност вътре да се оказва, че няма дежурен лекар, който да те прегледа след 2 часа след обед.

Аз разбирам страховете на хората, но те трябва да осъзнаят, че в болница се влиза при необходимост, а не просто през 8 часа да се дава хапче и да се мери температура.

Лекарските протести се радикализират и основното искане е парите за здраве да отиват в системата, а да не пълнят дупки в бюджета. Какъв е отговорът?
С намаленото финансиране болниците започнаха да трупат задължения. И опасенията са, че до края на годината тези задължения ще бъдат много сериозни, а освен това с определените делегирани бюджети по-голямата част не могат дори да изплащат заплатите. Аз мисля, че това е проблемът, а не толкова, че здравните вноски се трупат в резерва на касата.

Въпросът за събираемостта на здравните вноски беше поставен преди година остро, но нищо не се предприе. Имаше идея да се приравни неплащането им към данъчна задълженост.
Тази идея съществува все още, обсъждат се и много други – да се криминализира неплащането на здравни вноски, особено за работодателите. Има идеи, когато държавата предоставя административни услуги на гражданите, да търси изпълнение на насрещно задължение именно плащането на здравните и социалните осигуровки. Обсъждат се различни лицензионни разрешителни режими или режими, давани от държавата само чрез предоставяне на доказателства за това, че юридическите лица плащат здравните вноски за служителите си. Търсим механизми и за физическите лица и самоосигуряващите се.

Приехме Закон за здравното осигуряване с конкретни мерки по завишаване на санкциите, но явно че контролните органи не си вършат работата. Не съм чула някой да е глобен за това, че не си е платил здравната осигуровка.
Но мисля, че много по-добре е да насочим усилията си към това, да стимулираме хората да се осигуряват.

Мнозина посочват, че след време може да се намерят пари, да се купи апаратура, болниците да са преструктурирани,  но няма да има кой да работи в тях. Проблемът се задълбочава с всеки изминал ден.
Проблемите са като скачени съдове. Когато няма финансиране и няма адекватно заплащане на лекарите и на медицинските сестри, съвсем логично е те да го търсят в чужбина, глад за такива специалисти има навсякъде. Но много години нито един от властимащите не направи нещо, за да задържи хората тук. Ако си спомняте, имаше много нулеви години по различни специалности и затова сега има специалности, в които на пръсти се броят кадрите в цялата държава. И тук главната задача на министъра на здравеопазването е да помисли за мерки. Разбира се, ние ще помогнем като законодатели за специализацията на младите кадри, но единственият начин да ги задържим е да има адекватно заплащане.

Обществената чувствителност към корупционните практики е силно изострена. Вашият коментар по последния  случай с поръчката за апаратура?
Хората са подозрителни, защото прекалено много са се сблъсквали с корупция. В никакъв случай няма да избягам от коментар за това, което се случи в Министерството на здравеопазването с тази поръчка. Това е една огромна грешка, която, надявам се, е случайна. Тя прерасна в грандиозен скандал, но имаше хора, които поеха отговорност.

Мисля, че сме единственото управление, при което, ако някой сгреши, поема отговорност веднага. Не съм наблюдавала такъв феномен преди това, а обикновено се търсеха причини, изясняваха се нещата и след месеци наред или години, когато вече общественото мнение надделява, чак тогава се правеха някакви смени. Наистина, ако е грешка, тя е недопустима и който е виновен, да си носи отговорността. Точно това е пътят.