В капана на пролетната умора

В края на зимата и началото на пролетта недостигът на витамини и сезонното хормонално пренастройване ни правят апатични, раздразнителни и изтощени. Ръцете ни изпускат каквото хванат и нищо не ни се прави. Това състояние се нарича пролетна умора. Тя може да бъде придружена с главоболие или неустойчиво кръвно налягане.

Слънцето грее ласкаво, птички прехвърчат, до лятото има една крачка, а ние се чувстваме зле.

Какво е това? Авитаминоза, синдром на хроничната умора, сърдечно-съдови проблеми? За съжаление, целият този нездравословен „букет” е много характерен за пролеттта. 

 За човешкия организъм пролетта е най-тежкото време през годината. Увеличава се авитаминозата, възниква необходимост от адаптиране към промените в денонощния ритъм (трябва да се премине от т. нар. зимен сън към пролетното бодърстване).

Ситуацията се усложнява от резките промени в природните условия - само за едно денонощие може да се наблюдават много силни колебания в температурата и атмосферното налягане.

И не на последно място, в края на февруари като правило грипът и респираторните заболявания са във вихъра си.

Терминът „пролетна умора” говори сам за себе си.

 Симптомите са – изтощение, вялост, лошо настроение, главоболие, снижена работоспособност, намалена концентрация. Независимо от неприятните усещания обаче състоянието не е заболяване и след няколко седмици, ако вземем мерки, признаците отшумяват.

Процесът на пренастройване на биологическия ни часовник се усложнява от неустойчивото пролетно време. Това предизвиква прекалено силно натоварване върху защитните сили на организма, вегетативнана нервна система и кръвообращението.

 Всичко това ни прави уязвими към различните инфекции и предизвикват чувство на умора и отпадналост.

Недостигът на светлина през зимния сезон е друга причина за мрачното ни настроение, защото слънцето има огромно значение за живота на планетата. През студените месеци, както и през ранната пролет, дефицитът на слънчеви лъчи може да доведе не само до умора, но и до депресия.

Недостигът на естествена светлина понякога предизвиква хормонален дисбаланс. Голяма част от светлината ние приемаме чрез очите, които предават информацията до мозъка.

В зависимост от това дали е тъмно или светло около нас, мозъкът произвежда хормона на съня – мелатонин или хормона на доброто настроение – серотонин. През зимата страдаме от свръхпроизводство на мелатонин, затова ставаме по-сънливи. Недостигът на серотонин пък влошава настроението ни.

Изкуствената светлина не е в състояние да „излъже” мозъка и да задейства биохимичните процеси в организма. Единственият изход е максимално дълго време да прекарваме навън. Даже в мрачните дни през облаците проникват достатъчно слънчеви лъчи, за да възстановят хормоналния баланс.


Ако променим състава на всекидневното си меню, можем да повлияем на количеството произвеждани от организма хормони.

Строителният материал за серотонина е триптофан, който се съдържа най-много в продукти, богати на белтъчини: риба, мляко, млечни произведения, месо, бобови растения, банани, бадеми и слънчогледово семе. Ако искаме триптофанът да постъпи в мозъка в достатъчни количества, добре е да включим в менюто си и въглехидрати – паста, ориз, царевица и др. Белтъчната храна доставя на организма и аминокиселината тирозин, която се бори успешно с умората и подобрява умствената дейност.

През пролетта трябва да се настроим и към по-леки храни, защото през топлите месеци организмът изразходва по-малко енергия.
Да не забравяме – колкото повече витамини, толкова по-добре. Те помагат да се адаптираме към промяната във времето. Независимо, че в магазините може да се намерят всякакви плодове и зеленчуци, повечето от тях са отгледани в парници и са с намалено съдържание на витамини.