Как да се разпознае рискът от инсулт

Много хора смятат, че знаят достатъчно за това заболяване, но очевидно това е самозаблуда, защото запознатият човек би направил всичко възможно да се предпази, а статистиката за България сочи друго.

Затова публикуваме обобщените мнения, препоръки и съвети на водещи невролози и кардиолози, които сме интервюирали през последните месеци.

Инсултът е много коварно заболяване, защото,  дори и да се преживее, често пациентът остава с трайни физически и личностни промени.

Какво представлява инсултът?
Той е два основни вида – исхемичен инсулт (мозъчен инфаркт) и хеморагичен инсулт (мозъчен кръвоизлив). Най-често се срещат исхемичните инсулти, които са повече от 70 процента от случаите.

Какви са рисковите фактори?
Те са почти еднакви за двата вида инсулти. Основните рискови фактори са високото кръвно налягане, високото равнище на холестерола и триглицеридите в кръвта, диабетът, затлъстяването, някои видове сърдечни аритмии – основно т.нар. предсърдно мъждене, защото при него в сърцето се образуват малки съсиреци, които могат да бъдат изтласкани към мозъка.

За мозъчните кръвоизливи рисков фактор са и някои увреждания на кръвоносната система – аневризмите. Те представляват изтъняване и раздуване на съдовата стена, която може да се спука спонтанно или при хипертонична криза и физически усилия. Сериозно значение като рисков фактор имат тютюнопушенето, непремерената алкохолна употреба, хроничният стрес, сънната апнея.

Какви са ранните признаци на риск от инсулт?
Обикновено преди да се развие инсулт, пациентите страдат от т.нар. мозъчно-съдова болест. Тя представлява повече или по-малко изразени проблеми в мозъчното кръвообращение. Понякога признаците са доста дискретни – повишена уморяемост, световъртеж, леки преходни промени в двигателните функции, главоболие.

Нерядко се стига до т.нар. транзиторни исхемични атаки – внезапна едностранна слабост в едната телесна половина, нарушения в говора и/или зрението, чувство на силна обърканост. Тези признаци, дори и да отминат за няколко минути или няколко часа, са сигурен предвестник на големия инсулт.

С какви изследвания се установява рискът?
На първо място редовно измерване на кръвното налягане и поне един профилактичен кардиологичен преглед с кардиограма и ехография на сърцето за хората над 45 г. Кръвни изследвания на холестеролния профил, съсирваемостта, С-реактивния протеин.

Доплеровото изследване на кръвоносните съдове, захранващи мозъка, има сериозно прогностично значение. При установяване на сериозни стеснения трябва да се направи контрастно рентгеново изследване на тези кръвоносни съдове. Прегледът от невролог е задължителен.

Как можем да се предпазим?
Постигане на прицелните стойности на кръвното налягане чрез промяна в двигателния и хранителния режим и/или с медикаменти, които се пият цял живот и в различни комбинации по преценка на лекаря. Желаните стойности на кръвното са различни според придружаващите заболявания. Колкото повече рискови фактори са налице, толкова по-ниско трябва да е кръвното. Съвременните тенденции са за налягане под 130 на 80.

Ако холестеролът не се повлияе само от диета и физически натоварвания, се вземат статини, които имат категорично установен предпазващ ефект. Неслучайно в Англия симвастатинът се продава свободно дори в супермаркетите. В България сред достъпните качествени препарати е „Симвастатин Генерикон”.

Много е важен контролът на диабета!

При сърдечни аритмии и/или повишена съсирваемост на кръвта се приемат „разреждащи” медикаменти, от които най-достъпен е аспиринът в малки всекидневни дози.

Съществуват и редица препарати, наречени невропротектори, които предпазват мозъчните клетки при намалено кръвоснабдяване. При значими стеснения на шийните артерии могат да се поставят вътресъдови стентове, които значително подобряват кръвотока.

 Ако се установи аневризъм, има различни хирургични и инвазивни способи той да се обезопаси, преди да се спука.