Здравословното хранене - много приказки, малко действия

Това установил британският  диетолог Майкъл Полън, който се опитва от дълги години да формулира приблизителни норми за здравословно хранене.  Преди да издаде книгата си “Правилата за хранене” ,той се е консултирал и е събирал информация от  много опитни колеги – гастроентеролози, психолози, антрополози и диетолози. 

Предлагаме ви някои от основните  водещи принципи, до които авторът стига и препоръчва като изпълними от всеки:

Колкото е по-бял хлябът, толкова е по-вреден.
Бялото брашно действа на обмяната на веществата почти като чистата захар. Затова не е изненадващо, че многобройните изследвания потвърдиха ползата от черния хляб:  хората, които ядат основно изделия от пълнозърнести култури, живеят по-дълго и боледуват по-малко.

Не яжте сухи закуски, които оцветяват млякото или водата.
Смята се, че е най-полезно да се закуси с мюсли и подобни изделия за бързо приготовление.

Внимание: ако при смесването с течност – вода или мляко – тези продукти променят цвета си, те са пълни с вредни добавки, захар и при обработката си са загубили всичките си полезни свойства.

Не яжте храни, на които бабите ви не биха се доверили.
Хранителната промишленост непрекъснато се развива, в резултат на което щандовете са отрупани с продукти, за които нашите предци не са и сънували.

Въпреки, че много от тези продукти ни привличат, те не влияят добре на организма. За да изпразнят портфейлите на клиентите, производителите използват слабостта им към повече захар, мазнини и сол. От гледна точка на еволюцията, такава храна е напълно противоестествена за хората.

В крайна сметка най-вредни са тези продукти, с чиято обработка съвременните технолози са се занимавали най-много.

Яденето трябва да засища глада, а не да е средство срещу скука.

Много често не ядем само от глад, а от скука,  от притеснение, за да запълним времето си и даже просто за удоволствие. Съвременният човек похапва нещо сладко или мазно и дъвче непрекъснато, без изобщо да е гладен.

Храната трябва да е разноцветна.

Старайте се да сервирате в чинията си продукти с поне 4 различни цвята. Най-ярките естествени цветове имат пресните плодове и зеленчуци /но не и месото и хлябът/.

Освен това психолозите твърдят, че само един поглед върху богатството на цветове в чинията помага за утоляването на глада. Същевременно различните плодове и зеленчуци доставят равномерно всички необходими за организма полезни вещества и предпазват от болести.

Храните с дълъг списък на състава им върху етикета не са най-доброто.

Колкото повече съставки има в продукта, толкова по-голяма е неговата обработка. А това означава, че той съдържа консерванти, подсладители, овкусители, ароматизатори и други ненужни на организма вещества.

Ако прочетете на етикета на продукта сложни и непонятни съставки, не го купувайте.
След като не слагате в домашно приготвените храни такива неща, не допускайте хитрите производители да ви пробутват в яденето всичките тези непознати съставки.

Те се стараят да продължат срока на годност на продуктите си и да направят външния им вид по-привлекателен, а вашият интерес  е  да изберете продукти, които не са безполезен товар за стомаха ви.

Избягвайте най-рекламираните продукти в магазина.
Повечето супермаркети излагат на най-видните щандове обработените продукти – замразени, обогатени, бързоразтворими и т.н.

Яжте храни, приготвени чрез подкваса и ферментация.
Включете в менюто продукти, които вече са били частично преработени от гъби и бактерии. Такива са киселото мляко, сиренето, соевият сос  и др.

Не всичко мазно е вредно.

Пържените тестени изделия и чипсът са едно нещо, а мазната риба /сьомга, скумрия, аншоа/ - съвсем друго. Мазнината на рибата е богата на необходими киселини, които са полезни за сърцето, нервната система и кръвоносните съдове.

Не яжте храни, които не се развалят дълго време.

Дългият срок на годност на продуктите по правило говори за по-голяма степен на обработка, което означава намаляване на тяхната  хранителна стойност. Те са пълни с консерванти и други химикали: изключение правят продуктите, получени чрез ферментация -  като виното и меда, който може да се съхранява с десетилетия.

Не се предоверявайте на обезмаслените храни.
Липсата на мазнини в даден продукт съвсем не означава, че той е полезен. Бързите въглеводороди  също допринасят за трупането на килограми.

Впрочем, много от нискомаслените и обезмаслените храни /като сухите закуски и сладоледа/, съдържат много захар. Такива продукти трудно засищат и в крайна сметка общата калоричност на тези “диетични” блюда може би е по-висока, отколкото на техните високомаслени аналози.

Не яжте бързо.
20 минути са необходими на мозъка, за да схване, че сте се нахранили и да изпрати съответния сигнал на стомаха. Така че, колкото по-бавно ядете, толкова по-бързо ще се нахраните.

Нещо за бульоните.

Месният бульон не е за препоръчване. Според лекарите, в него са извлечени най-вредните вещества от месото, сред тях и тежката животинска мазнина. Точно тя допринася за повишаването на холестерола в кръвта, затлачването на кръвоносните съдове и инфарктите.

Затова пък зеленчуковият бульон е нещо съвсем различно. При варенето в него се извличат много хранителни съставки, затова той никога не трябва да се изхвърля.

Купете си по-малки чинии.
Британско изследване с участието на няколкостотин доброволци показа, че след като започнат да се хранят в чинии с по-малък диаметър, хората започват да ядат средно с 22% по-малко.
 
Съобразявайте се с местните традиции.
Дълго може да се спори  коя национална кухня е по-здравословна, но истината е, че всяко традиционно хранене е значително по-полезно от преобладаващото в съвременния живот - сандвичи, хамбургери, пържени пилешки крилца и газирани напитки.  Според повечето диетолози, най-правилно е в храненето да се придържаме към местната традиционна кухня.

Никога не яжте до насита.
Мозъкът не разбира веднага, че стомахът е пълен. Спрете да се храните, когато вече не изпитвате глад и след 15-20 минути ще се почувствате напълно сити. 

Не яжте на крак от уличните павилиони.

Почти всички продукти, които се продават на улицата, са пълни с концентрати, вредни мазнини и са бедни на полезни хранителни вещества.

Хранете се в компания.
Няколко изследвания показаха, че когато човек се храни сам, поема повече храна, отколкото ако има компания. Обедът със семейството или приятели и колеги не е безсловесен процес на запълване на стомаха, а ритуал със своите правила и ограничения.

Изделията, които се назовават на всички езици еднакво, най-често не са храна.

Става дума за  бигмак и чипс. Пицата и пастата например са съвсем друго нещо, за тях има думи в различните езици – макарони, фиде, пити и т.н.

Не се отказвайте напълно от „забранените” храни.

Няма нищо лошо в това понякога да се поглезим с нещо сладко или с някакво пържено месо. В края на краищата, животът би бил скучен и безрадостен, ако се състоеше само от ограничения.

Но нека шоколадовата торта да се яде на празници. Иначе със сладкишите се свиква както с дъвката и освен че човек не може да им се наслади истински, вероятно ще натрупа килограми.

Понякога правилата трябва да се нарушават.

Никоя крайност не е добра. Стриктното спазване на здравословния начин на хранене може да повлияе отрицателно на психиката, да прибави стресове, а оттук и проблеми със здравето.

С други думи, всичко трябва да се прави с мярка, но както е казал Оскар Уайлд, и спазването на мярката - също.