Ще има ли подходящо лечение за болните от множествена склероза?

Лечението на болните с множествена склероза (МС) е сред най-скъпоструващите – над 2 000 лв. на месец. От НЗОК твърдят, че са осигурили необходимите средства за 100% реимбурсиране на медикаментите. Въпреки това пациентските организации са разтревожени от въвеждането на ограничение, според което на лечение с модерните препарати подлежат само пациентите с инвалидност до 65%.

Освен това критериите за определяне на процента на инвалидност се разминават при оценките на ТЕЛК и при издаването на протоколи за лечение от медицинските експерти. Затова потърсихме основните гледни точки.

Татяна Иванчева – председател на фондация „МС Общество България”, настоява за преразглеждане на критериите, въведени с промени на изискванията на НЗОК за лечение на хора с МС. Според нея експертите обвързват състоянието на болния с тези 65%, но това е критерий на ТЕЛК за нетрудоспособност, а не за реалното състояние на пациента и годността му за лечение. Фондацията настоява за определяне на нов критерий, основан на правовите норми.

Проф. Иван Миланов - изпълнителен директор на УСБАЛНП „Свети Наум” - София,  и експерт по МС, заяви: „В момента въпросът за лечението на болните с МС е решен толкова добре, колкото никога досега. От 2001 г., с влизането на НЗОК, се даде възможност да се лекуват между 600 и 700 пациенти. Впоследствие касата въвеждаше различни ограничения, като едно най-лошите бе продължителност на лечението до 2 години, с оправданието да се даде възможност на всеки пациент да опита ефективността му.

 Това не беше правилно, тъй като става въпрос за продължаваща терапия до определен стадий на заболяването. Хубавото е, че от няколко месеца ограничението от 700 пациенти отпадна и на практика всеки, който има необходимост от лечение, го получава.

Националната здравноосигурителна каса премахна и рестрикцията за продължителност на лечението за 2-годишен срок. В момента стандартите за лечение на МС в България са уеднаквени с тези на Западна Европа. За съжаление стойността на това лечение е един много сериозен финансов ресурс. Аз обаче съм оптимист и смятам, че здравната каса в условията на криза ще съумее да се справи с него.

В момента има разминаване между критериите на ТЕЛК, НЗОК и тези на специалистите невролози относно определяне на трудоспособността на пациентите и съответно на лечението им. ТЕЛК има своите социални критерии за оценка на инвалидизацията, а в медицината за всяко едно заболяване има специфични скали за нетрудоспособност.

Предстои разговор с ръководството на ТЕЛК, на който да обсъдим възможността за евентуално въвеждане на нашите медицински скали при определяне на инвалидизацията на пациента. Стиковката е необходима, защото не е възможно един пациент да има 100% инвалидност от ТЕЛК, а ние да определяме, че по медицински критерии той все още може да получава специфично лечение”.

Д-р Румяна Лазарова - началник отдел „Лекарствена и медицинска експертиза” в НЗОК: „Пациентите нямат основание за притеснение, тъй като предназначението на медикаментите е атакуване на симптома „намалена функция на нервната система”. Именно той определя намалената работоспособност. Тоест от гледна точка на документацията и реалните дадености тези два процента трябва да бъдат еднакви.

Друг е въпросът, че при оценка на трудоспособността е възможно да се разглеждат друг тип критерии и точно това трябва да се уточни между нашите консултанти по неврология и ТЕЛК, за да бъде уеднаквен начинът на експертиза.

Средно тежката форма на МС попада в групата 50 до 70% нетрудоспособност. НЗОК е избрала средно число и при граничните случаи е дадена възможност да има преоценка от специализирана комисия. В настоящия етап това е вписано към изискванията, защото, искам да подчертая, става въпрос за експертиза по медицински документи. Тъй като това е една скъпоструваща терапия, е необходимо строго и точно разпределение на финансите”.