Загадките на хомосексуалността

Дали хомосексуалността е съзнателен избор на човека или сексуалната ориентация се предопределя от природен механизъм?
През различните епохи отношението към хомосексуализма се е променяло и е достигало противоположни крайности – като се започне от обявяването му за страшен грях и психическа болест и се стигне до признаването на еднополовите бракове.

Всъщност, възможно е това да е просто естествен механизъм на системата на саморегулация, която намалява размножаването в неблагоприятни периоди за плодене. По такъв начин за известен период се намалява раждаемостта, за да може видът да оцелее. 

Ето някои малко известни факти за хомосексуалността:

• 75% от момчетата, които се обличат в женски дрехи, играят с  кукли и подражават на жените, стават хомосексуалисти.

• Според Рей Бланшар, известен канадски сексолог и психолог,  вероятността да се проявят като хомосексуалисти момчета, родени в семейство с четирима братя е 3 пъти по-голяма, отколкото момчета, които изобщо нямат братя.

• Да си представим две хипотетични семейства, на които им се е родило дете. Детето на едното семейство впоследствие се проявява като хомосексуално, а на другото като хетеросексуално. Вероятността следващото дете в първото семейство да бъде с нетрадиционна ориентация е с 3-4% по-голяма отколкото във второто семейство.

• Показалецът и безименният пръст на ръката на хетеросексуалните жени обикновено имат еднаква дължина. Показалецът на хетеросексуалните мъже обикновенно е по-къс от безименния пръст. Учените предполагат, че тези признаци са заложени преди раждането и се проявяват в зависимост от количеството тестостерон, което отделя майчиният организъм.

• Дължината на пръстите на ръката на повечето лесбийки е същата като на хетеросексуалните мъже. Това се отнася и за другите особености, като честотата на мигането или функционирането на вътрешното ухо.
        
• Изследвания с животни показват, че 8% от овните никога не покриват женски, защото имат интерес само към същия пол. Австралийските фермери наричат тези екземпляри “срамежливи оплодители”.

Сексуалната ориентация се определя от една малка жлеза в мозъка - хипоталамус. Нейната форма и конфигурация е различна не само при мъжете и жените, но и при хомо- и хетеросексуалните мъже. Формирането на хипоталамуса става през първите 3 месеца на бременността.

Някои ембриолози са привърженици на теорията, че всички зародиши в ранния стадий се състоят само от женски хромозоми. Ако ембрионът ще придобие мъжки пол, в определен момент в организма на майката и плода започва  произвеждането на андрогенни хормони /основният от тях е тестостеронът/, които инструктират ДНК да извърши генетическа мутация на ХХ хромозомите в ХУ.

Хромозомите на хомосексуалните мъже са съвсем същите като на хетеросексуалните. Тогава изниква въпросът - какви фактори влияят на хипоталамуса на някои мъже, за да търсят щастието си в обятията на себеподобните?

Много преди установяването на ролята на хипоталамуса и неговото значение за определянето на пола, проф. Ингеборг Уорд от университета в Пенсилвания е провела изследване върху репродуктивното поведение на мишките.

Животните били разделени на 3 групи. В първата група мишките били в началото на бременността, във втората – в последната третина, а в третата – животните, които са се родили в първата и втората група.

Всичките животни, участвали в експеримента, били подложени на стрес – силни и внезапни звуци, прекалено ярка светлина. При изследването на сексуалното поведение на мишките в третата група се оказало, че само родените в първата група демонстрират хомосексуално поведение.

Това показва, че стресът именно в началото на бременността, а не в края  или след раждането, причинява необратими изменения в мозъка на плода. Възможно е природата по този начин да регулира раждаемостта, като способства за възпроизвеждането на индивиди, които няма да имат потомство.

Хормоните на стреса предизвикват при бременните производството на друг хормон – андростендиона. Той действа като тестостерона, но значително по-слабо. В резултат на това вместо пълноценен мъжки хормон зародишът получава негов слаб заместител. Именно андростендионът блокира развитието на нормален хипоталамус.