Диагноза "зависим от никотин"

Никотиновата зависимост и нейната степен не може да се установи с кръвен тест или изследване със скенер.

Личният лекар може помогне на пациента да определи степента на неговата зависимост, като му зададе определени въпроси. Те могат да бъдат използвани и за автотест за пристрастяване към никотина:

* Колко време след като се събудите  запалвате цигара?
* Колко цигари пушите на ден?
* Трудно ли ви е да се въздържате от пушене на места, където не е разрешено, като в църквите, училищата, кината, библиотеките, болниците, обществения транспорт?
* Ако се наложи да се откажете от пушенето, коя цигара ще ви липсва най-много /напр. първата след събуждане/?
* Повече цигари ли пушите през първите няколко часа след  събуждане, отколкото през останалата част от деня?
* Пушите ли, когато сте болни от настинка или грип?
* Препушвали ли сте някога?
* Пренебрегвали ли сте някога задължения заради изпушването на цигара?
* Взимали ли сте решение да контролирате броя на изпушените цигари през деня, но не сте го изпълнявали, защото ви е било непосилно?
* Правили ли сте опити да се откажете от пушенето? Колко пъти и колко дълго сте издържали, без да запалите цигара?
* Изпитвахте ли симптомите на отказването от тютюна през периода на въздържанието? Тези симптоми изчезнаха ли, след като запалихте отново цигара?
* Откога сте запознати с вредите, които пушенето нанася на здравето?
* Колко дълго мислите, че ще живеете, ако продължавате да пушите?
* Колко дълго мислите, че може да живеете, ако в момента се откажете завинаги от пушенето?

Какви са възможностите за лечение на никотиновата зависимост?

Стотици милиони хора са правили опит да се откажат от пушенето и много от тях са успели. Според експертите, шансовете за траен резултат са по-големи, ако се следват методите, изпитани в научните изследвания. Най-ефективна се оказва комбинацията от психотерапия и медикаментозно лечение.

Значителна част от пушачите изпитват силни затруднения при отказа от цигарите, но ползата от премахване на този вреден навик си струва усилията.

Ако пушачът се лиши от никотин за повече време, например 24 часа, може да се проявят следващите симптоми:

• Спадане на настроението/ потиснатост/
• Неспокойство
• Гняв
• Възбуда
• Разочарование
• Повишен апетит
• Забавен пулс
• Безсъние
• Замайване
• Проблеми с фокусирането
• Сприхавост, дори враждебност

Всеки, който се откаже от пушенето преди да е навършил 50 години, може да намали наполовина риска от смърт през следващите 15 години в сравнение с хората, които продължават да пушат. След спиране на цигарите:

* Само 20 минути след спирането на цигарите пулсът започва да спада и се нормализира.
* 12 часа след последната цигара нивото на въглеродния моноксид в кръвта връща нормалните си стойности.
* В рамките на 3 месеца след прекратяването на пушенето белодробната функция започва да се подобрява значително.
* В рамките на 3 месеца се подобрява кръвообращението.
* За една година рискът от инфаркт намалява наполовина.
* В рамките на 5 до 15 години рискът от инсулт за бившите пушачи е равен на риска за хората, които никога не са пушили.

В днешно време има няколко медикаменти и терапии, които помагат за отказването от тютюнопушенето. Ефективността на някои от тях е доказана, на други не е и затова не е много лесно човек да се ориентира от рекламите кой метод да избере.

Според някои изследвания, най-успешна е комбинираната терапия за заместване на никотина – използване едновременно на специални лепенки за кожата на тялото и никотинова дъвка.

Други експерти поддържат мнението, че най-ефикасно е рязкото спиране на цигарите - нещо, за което е необходима обаче силна мотивация и воля.