Паметта страда при стрес и депресия

Проф. Миланов, има ли точни методи за определяне дали паметта на даден човек е нормална?
Да, има такива методи, те са основно психологични – чрез различни тестове. Те могат да се направят и от личния лекар, но интерпретацията им е най-добре да бъде от психолог и невролог.

Всеки човек понякога забравя, но кога трябва да се търси медицинска помощ по този повод?
Нарушенията в паметта винаги са притеснителни. Въпросът е, че те могат да се дължат на два основни фактора. При по-младите хора паметта страда при стрес и депресия, а при хората над 50 год. могат да се развият леки когнитивни нарушения. Тези нарушения предхождат деменцията. Точно това е моментът да се отиде на лекар, да се установят нарушенията и да се лекуват. Проблемът е, че малко хора го правят и идват едва когато са в напреднала деменция.

Кои са белезите от всекидневието, че са налице когнитивни нарушения?
Ами всеки може да ги усети: забравяне на всекидневните задачи, на телефонни номера, на имената на хора от близкото обкръжение и т.н.

Преди време се смяташе, че с напредването на възрастта е нормално човек да загуби постепенно паметта си...
Това не е така. Нормално е мозъкът да остарее, както и целият организъм, но не до степен на деменция. Доказателство за това са много възрастни хора по 80, че и 90 години, които са пълноценни физически и психически. Ние направихме една профилактична програма, в която дадохме възможност хората безплатно да си изследват състоянието на мозъка. Интересът беше огромен, сега обобщаваме резултатите и когато сме готови, ще ги обявим – какъв процент от изследваните с какви проблеми са се оказали.

Какви са най-достъпните методи за подобряване на паметта?
По света има центрове за профилактика на мозъчното стареене, точно както у нас се грижим против остаряването на кожата. Доказано е, че повишената физическа активност, съчетана с правилен хранителен режим и особено с постоянна умствена активност, подобряват паметта. Но не гледане на телевизия или четене на вестници. Говорим за изучаване на нов език, за усвояване на нови умения, решаване на задачи и казуси. Решаването на кръстословици донякъде тренира мозъка, но ребусите често се повтарят и усилието е все по-малко.